Saturday, March 5, 2016

Алтернативни лечения

Ако сте разгледали предишните постове, вече знаете каква е историята на Руми и какво преживяхме със стандартното лечение. Това, което искаме да разкажем сега е какво приложихме като алтернативна терапия, какви са ни впечатленията и какво научихме.

Не можем да кажем, че отричаме медицината, защото има много области, в които тя ни помага ежедневно. Но е доказан факт, че има много неща, с които тя не се справя. Руми е типично доказателство за неспособността на съвременната медицина да излекува човек от рак. Каквото и да говорят, колкото и да се засягат лекарите, истината е, че не могат да лекуват рак.  

След като Руми си отиде, намерихме още много материали и обяснения какво точно е ракът и как не трябва да се страхуваме от него, как има начин да се излекуваме и искрено съжаляваме, че не сме видели по-рано тази страна или че не сме повярвали повече. Защото страхът е много голям и колкото и да слушаме за алтернативни успешни лечения, винаги се чудим дали ще стане и не е ли по-лесно да заложим на стандартната медицина.



ГЕРСОН
Когато Руми влезе в операция 2012 година, ние бяхме изчели всичко за терапията на Герсон. За престоя и в болницата и бяхме забранили да яде от болничната храна, носехме постоянно сокове и салати и се опитвахме, до колкото можем, да приложим режима предвид условията. Руми се чувстваше добре и когато излезе от болницата, накупихме машини за сокове и тя започна сама да си прави смутита. Режимът всъщност е доста строг, включва 13 сока на ден, салати, супи, добавки и клизми с кафе. Руми отказа да прави всичко това, защото смяташе, че се чувства достатъчно добре и заложи на соковете и салатите. Дори само с това метаболизмът и се подобри, кръвната захар се намали, свали килограми, но с времето и работата, Руми започна да се отказва от този режим и се върна към това, което е по-лесно за ежедневието на един работещ човек. 
Когато започна да се влошава последната година се опитахме да я накараме да започне отновно да приема сокове, но заради болката беше много трудно да я настроим да гледа на това като на ефективен метод на лечение. А и все още вярваше на стандартната медицина. Затова и решихме да направим този блог, за да прецените вие сами до колко да вярвате на това, което ви предлагат в болницата и до колко да повярвате в природата. 



Сами можете да намерите още хиляди материали за тази терапия и страшно много успешни случаи на излекували се пациенти. Това, което е най-важно е да следвате стриктно режима и да не се отказвате. 

ДОБАВКИ и суперхрани
Отново искаме да кажем, че не правим реклама на никой, а искаме да покажем какво сме опитали и какво е проработило за Руми в даден момент. 

По време на химиотерапиите след операцията, Руми имаше много тежък период, в който се чувстваше изключително зле и мислеше, че умира. Нямаше никаква енергия и между разстройствата и повръщането, само лежеше. Тогава запонахме да и даваме хранителни добавки: спирулина, хлорела, келп, котешки нокът, рейши, моринга. Тя каза, че е трябвало около седмица, за да подействат, но е започнала да се чувства много по-добре и после известно време продължи да ги пие, но когато минаха химиите, спря и добавките. 
Когато състоянието и се влоши започнахме да даваме всички добавки отновно заедно с още няколко вида: шийтаке, майтаке, гинко, алое, магарешки бодил, баобаб, годжи бери, ашваганда, мака, мсм. Тогава се опитвахме да я подсилим и с Германий
http://onlain-apteka.com/germanii-132
Давали сме различни добавки в годините, дори сме поръчвали азиатски билки от ebay, но в момента не помним как се наричаха и ще ъпдейтваме допълнително блога. 

БЪДВИГ
Това е диета, която не сме пробвали, но включваме с списъка с алтернативи:



ШЕВЧЕНКО
За този метод научихме преди месец и го включваме като информация.


ВИДАТОКС или отрова от скорпион
Руми беше член във форум за раково болни в dir.bg и не вярваше на това лечение заради коментари на други хора от форума, така че отказа да го пробва, но въпреки това има болни, които твърдят, че са се излекували с този метод. От офиса на видатокс казват, че успеваемостта е до човек и няма гаранция.

http://www.vidatoxbulgaria.com/kakvo-e-vidatox/

ДИХЛОРАЦЕТАТ
Говорили сме с хората, които го произвеждат в България и казват, че лекуват техни близки с това прахче и успеваемостта е може би 50% и зависи в коя фаза на заболяване е човека.

http://vbox7.com/play:8dc291d5

http://dichloracetate.free.bg/

САМЕНТО
Това е котешки нокът в капсули. Продавачката, с която говорихме направи голяма реклама на продукта, но все пак това и е работата. Оставяме на вас да прецениете.

http://apteka.framar.bg/30000450/%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%81-600-%D0%BC%D0%B3-30

СЪЛЗИТЕ НА ФЕНИКСА
Това е масло от коноп. В България за съжаление се води за незаконно да употребяваш марихуана, пък било то и за да си запазиш живота. Има закон според, който раково болни могат да кандидатстват за разрешително да употребяват марихуана. Опитахме се да убедим Руми да кандидатства, но тя не искаше, защото изпитваше страх от закона. Ето точно толкова са ни промили съзнанието, че дори за живота си не смеем да се борим.

https://www.youtube.com/watch?v=hmYNLNF7NBw

http://medicalmarijuana.bg/mujut-koito-lekuva-hora-ot-rak-spodelq-receptata/

http://medicalmarijuana.bg/tomi-chong-pobejdava-raka-na-prostatata/

http://e-zdravey.com/bg/konopat-spasyava-ot-rak-kato-deystva-samo-na-uvredenite-kletki/

ПАЯЖИНАТА НА ШАРЛОТ
Това е друг вариант на конопеното масло.

https://en.wikipedia.org/wiki/Charlotte%27s_web_(cannabis)

https://massroots.com/blog/behind-the-grow-charlottes-web-strain

ДА ПОВЯРВАШ В СЕБЕ СИ
Истината до която всеки един от нас трябва да стигне:

http://www.svoizbor.com/2014/02/how-my-mother-was-healed-from-cancer/

ВЕГАНСТВО
Много важно е да разберем, че това, което слагаме в устата си, след това оказва влияние върху тялото и здравето ни. В следващ пост ще пуснем материали за това, което повечето от нас не знаеха за съвременната храна. А сега искаме  да ви запознаем с алтернативното лечение с хранене:

https://www.youtube.com/watch?v=OfFfvDo80bU

https://www.youtube.com/watch?v=qxZA_gbyQNA

https://www.youtube.com/user/ArnoldsWay

ОЗОНОТЕРАПИЯ

http://biopogled.com/%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%8F-%D0%B5/


Има много хора за и много хора против това лечение - можете да намерите страшно много материал в youtube.

СОДА
Това е теория на един италиански лекар, който твърди, че ракът е гъба и можеш да го убиеш със сода.

http://snaiper-bg.net/2012/03/retseptite-za-lechenie-na-rak-sa-s-soda-bikarbonat-na-d-r-simonchini-video/

http://www.svoizbor.com/2012/02/cancer-healing-with-baking-soda/

КЕТОГЕННА ДИЕТА
http://zdravivsekiden.com/ketogennata-dieta-dokazano-ubiva-raka/

http://bg.winesino.com/cancer/brain-cancer/1019001032.html

A това е видео, което задължително трябва да гледате:
https://www.youtube.com/watch?v=68MCHPAgxMw&index=29&list=LL9ia_4H3MPfkR5rF0KhefPQ

Това е едно от най-добрите обяснения за явлението рак и идва от лекар. Накратко това, което обяснява човекът е, че ракът е реакция на нашето тяло, а тялото е една перфелтна машина, която постоянно търси начин да се справи с всичко, на което го подлагаме. Самият рак не е лош, не е страшен, не трябва да изпадаме в ужас и да се оставяме на медицината да ни манипулира - трябва да разберем себе си и как действаме наистина. Защото това, че в нас има рак, означава, че тялото ни казва нещо, че нещо се е повредило и това е неговия метод да се опита да се справи с проблема. Идеята да лекуваме рак с химия и лъчетерапия е изключително грешен, защото така убиваме имунната система на човека и дори и временно да спрем развитието на рак в тялото, самото тяло е толкова повредено, че най-вероятно или ще умре от нещо друго или ракът ще се върне. Това не е лечение. Трябва да лекуваме цялото тяло, да го подсилим, а то ще се справи с рака, защото ще сме премахнали факторите, които са го накарали да изгради този рак първоначално. И по този начин няма да убием и малкото останали здрави клетки в нас, няма да развалим имунната си ситема, няма да развием други болести. Лечение на Герсон е с такава идея - да направим здраво тяло, което да се справи с моментното състояние. Защото ракът е точно това - той е моментно състояние, той е гласът на тялото ни, който ни казва, че трябва да променим нещо в нас и то радикално, за да се насочим към начин на живот, който трябва, а не какъвто ни посочва света около нас.

THE CHINA STUDY

http://www.socakajak-klub.si/mma/The+China+Study.pdf/20111116065942/

https://www.youtube.com/watch?v=G7rshjAZuzg

Медицински Център „ИНТЕГРАТИВНА МЕДИЦИНА“

В София са направили медицински център с алтернативно лечение на рак. Посетихме го съвсем скоро и на пръв поглед не ни направи много добро впечатлени, но е най-добре всеки да прецени за себе си - затова оставяме и линк към тях.


Лечение на лимфедем

Тъй като има много жени, които страдат от този проблем след операцията на гърдата и не знаят как да се справят с това, решихме тук да споделим нашия опит и това, което научихме покрай Руми.

Основното, което всички обясняват е как трябва ръката да се държи вдигната, колкото се може повече. Упражненията са изключително важни, защото единственият естествен начин да се радвижи лимфата е с движение на мускулите и с дишането. Ако имате наднормено тегло, трябва да се замислите за нов начин на хранене и за упражнения. Не трябва да се вдига тежко с тази ръка, не трябва да се мери кръвно на тази ръка, не трябва да се бият инжекции и като цяло трябва да се пази много. Дори и да не развиете лимфедем веднага, остава рискът да се появи след години, ако не внимавате и не се грижите за себе си.
Но това, което е най-важното е мануалният лимфен дренаж - това, което може да направи за вас професионалният масажист, не може да бъде заменено от машина.
В годините Руми посети различни масажисти, опита и Боуен терапия, но нищо от това не облекчи лимфедема. Последната година намерихме една жена - Бойка Павлова, която се оказа, че е единственият масажист, който наистина разбира от лимфедем и как да се третира това заболяване. Искаме да поясним, че нямаме лична изгода да правим реклама на Бойка, но тя беше единствения човек, който ни помогна с лимфедема. Тя прави специален масаж не само на дадената зона, а и на тялото, защото лимфната система е свързана, а също така прави и специална превръзка, която така стяга ръката, че лимфата се изтласква в правилната посока. За съжаление намерихме Бойка твърде късно, но за краткото време, в което правихме масажа и превръзката, видяхме подобрение в ръката на Руми. Ето така изглежда специалното връзване:
Тъй като нямахме възможност да водим Руми всеки ден на масаж, изкарахме курс при Бойка и успявахме да приложим нейните техники в домашни условия. Ръката ставаше по-малка, но както обяснихме по-горе, оказа се, че не се борим само с лимфедем, а с рак. 

Ето тук намерихме интервю с Бойка: 

А това е студиото и:

Какво не ни казаха лекарите - ЛИМФЕДЕМ и РАК

Искаме да ви предупредим, че в този пост има снимки, които не са за хора със слаби нерви. 

Както вече казахме, още с изписването от болницата имаше усложнения в състоянието на Руми, за които не беше предупредена. Вече не се изненадваме от такова лекарско отношение.
Ръката и започна да се подува и когато отиде на лекар и обясниха, че е нормално и че така става като се наруши лимфната система. Казаха и да ходи на лимфен дренаж, а благодарение на интернет разбрахме, че има лимфедем. Месеци наред ходи всеки ден на масаж, имаше ластичен ръкав, ластична ръкавица, правиха и специални масажи, но ръката прогресивно растеше. Лошото е, че колкото по-голяма ставаше, толкова по-болезнена беше и обездвижена. Започнахме да четем всякаква информация за лимфедем, говорихме с лекари и в един момент самите те ни казаха, че ние имаме повече знания от тях. Това беше много приятна новина. Опитахме всякакви компреси с билки, с реванол, Руми пиеше и Ендотелон, търсихме различни масажисти - като всеки твърдеше, че знае по-добре от другите как се прави такъв масаж, а другите не разбират. Чухме, че масажът трябва да е съвсем лек и повърхностен, един лекар каза, че това са глупости и масажът трябва да е дълбок, за да се избута насила лимфата, която не се движи вече и прави ръката твърда и голяма. Купихме дори машина, която автоматично да прави масажа. Ето какво представляват:
Машината, която намерихме имаше 4 нива за надуване - ръкавът е разделен на 4 сектора, които се пълнят последователно с въздух, след това се изпомпва и започва отначало - идеята е да изтласка лимфата към другата част от тялото, за да се облекчи ръката. За някакъв период това беше единственото облекчение на Руми. Обясняваше как цял ден си мечтае да се прибере и да си сложи ръкава.
Но ръката ставаше все по-голяма и болезнена. Тъй като лекарите не ни дадоха никаква информация повече за рака, а за лимфедема казаха, че нищо не може да се направи, Руми реши да кандидатства за PET scan снимка във Варна през 2013. Беше одобрена, а това са резултатите:


По това време Руми вече не можеше да си вдига ръката по-високо от рамото. За да се направи скенер на тази зона, трябва ръката да е вдигната до главата, което беше невъзможно. Затова лекарите решиха, че няма рак, а тези данни от скенера са заради многото плът и защото ръката е била до тялото. 
Ние мислехме, че може би нещо се развива вътре в ръката и притиска каналите и затова е толкова невъзможно да се справим с постоянно покачващият се размер на тази ръка. 
Тъй като лекарите казаха, че няма рак, Руми отправи онлайн запитване, но за съжаление не можем да разберем към кого - намерихме само отговора:
Тук ще сложим и резултата от туморен маркер в годините:
Питахме това, че се покачва стойността не означава ли, че все пак има рак. Казаха ни, че има хора със стойност в хиляди и да не се притесняваме. Изследванията и снимките показваха, че няма разсейки в никой орган и всички мислехме,че не се борим с рак, а с лимфедем - все пак минахме през страшно много лекари и това беше коментара. 
Ето така изглеждаше Руми тогава:

По това време обиколата в горната част на ръката и беше 60 см. Болката беше толкова голяма, че Руми плачеше и блъскаше безпомощно по масата с лявата ръка. Разбира се минахме по всякакви лекари и това, което ни казаха е, че трябва да свикне с това състояние, защото не е лечимо. Трябва да си държи вдигната ръката и да прави масажи. 

В края на 2014 година положението вече беше много лошо, а Руми изпитваше страхотна болка. От онкологията започнаха да и изписват Таргин за болката. Малко по малко увеличаваха дозата, но болката не спираше.  Чувствахме се напълно безпомощни.
Постоянно търсехме информация в интернет и намерихме Клиника за лечение на всякакви болки - обадихме им се и обяснихме състоянието, казаха, че не могат да помогнат. Явно всякакви болки не включва нашия случай. 
Руми намери лекар в София, който се води за светило в областта на рак на гърдата. Посетихме частния му кабинет. Той каза, че е пълен абсурд да се твърди, че състоянието и е нормално и да се примирява с това. Според него е направено грешно лечение с химиотерапията и ни насочи към болница Надежда и професор Тимчева. 

Успяхме да запишем час, д-р Тимчева прегледа Руми, каза, че не знае дали химиотерапията ще помогне за лимфедема, направиха отново изследвания:

Всички смятаха, че няма рак, но все пак решиха да опитат лечение с химиотерапия, за да видим дали ще се повлияе лимфедема. И за обща изненада, ръката започна да спада рязко - никой нямаше обяснение как точно химията влияе на лимфедема и защо, но важното беше, че има успех. Направихме няколко химии с терапевтична схема: Колоксет - по схема; Фраксипарин; Дексаметазон. Това, което решихме е, че трябва да има рак в ръката и явно химията е повлияла добре, може би го е намалила и затова ръката започна да спада. 
Февруари месец 2015 г. в резултат от химията, Руми получи тромб в крака и трябваше спешно да бъде оперирана. 

Операцията беше успешна. Но Руми вече беше изключително изморена и обезнадеждена с лечението - дори не знаехме точно от какво я лекуваме. Обясни и как след операция те оставят гол, завит с чаршаф в стая с други голи хора и не ти позволяват да се обадиш на никой и се държат с теб като с парче месо. Беше толкова травмирана от поредното неприятно болнично изживяване и каза, че ако отново и се появи тромб някъде, отказва всякакво лечение повече. В годините обсъждахме и самото лечение на рак и тя каза, че съжалява, че изобщо си е направила операцията. Говорихме, че ако се появи рак някъде другаде и няма да го оперира и да минава по същия ужасен път. Това, което се опитвахме да направим в този момент, не беше да лекуваме рак, а да намерим как да не я боли ръката и да спре да се надува. Само това искахме. От онкологията изписаха към Таргина и Оксиконтин. Но болката продължаваше да е страшно силна и започнаха да вдигат дозите. Лошото беше, че има схема за вдигане на дозите през седмица или две седмици и през това време Руми можеше само да плаче и да чака. 

Руми пиеше лекарства за разреждане на кръвта и трябваше да прекара известно време в болницата заради тромба. В резултат на това лечение започнаха да и се появяват огромни синини около врата, по ръката и по гърба. А ръката ставаше все по-твърда и болезнена. 



Решихме да опитаме с още една химиотерапия, защото не знаехме какво можем да направим. Питахме за морфин, но казаха, че е рано за морфин, така че търсехме други начини. Знаехме, че с поредната химия, може да направи нов тромб, но не виждахме други варианти.
Май месец 2015г. започнахме нова химиотерапия с Фраксипарин 0,6; Дексофен. Нямаше резултат и смениха химията с друга:


И това не даде подобрения. Това, което се получи след всичката химия е, че Руми започна да се чувства все по-зле, очевидно имунната и система беше напълно съсипана и вече не можеше да излиза навън. Спряхме химиотерапиите и решихме да се насочим към спиране на болката - само това.
По това време Руми вече имаше лимфорея - това е състояние, в което кожата не издържа на напрежението от лимфата, стават мехурчета и се пукат и изтича лимфа. Този процес е много труден за контрол, защото откъдето мине лимфата много бързо прави нови ранички - като киселина. Руми имаша няколко мехура на рамото, които бързо станаха на ранички и се опитвахме да ги превръзваме и третираме по всякакъв начин. Започнахме отново с ходене по лекари. Руми лежа във неврологичното отделение на военна болница за 4 дена - трябваше да се опитат да и помогнат с болката, но това, което направиха е да и дават парацетамол няколко дена. В сравнение с Таргина и Оксиконтина, които тя пишеше, това беше направо смешно лечение. Условията в болницата бяха ужасни - имаше хиляди хлебарки в банята, които лазеха по тоалетната, огледалото, мивката и влизаха в стаята. Никой не е третирал раните и не са махнали превръзката и няколко дена. Извикали са кожен лекар, който е изписал крем за кожата и това е било всичко. Прибрахме е от там със скандал. Минахме с препоръка при няколко лекари в болницата - включително и онколози, всички казаха, че няма проблем с рак, а с лимфедем и че това с раните е кожен проблем и те нищо не могат да направят. Руми попита може ли да и отрежат ръката. Казаха, че ръката си е здрава и жива и никой не би я отрязъл. Казаха и че само от нея зависи да се оправи и че трябва да я държи вдигната и да прави упражнения. Руми плачеше след тези отговори, защото нищо от това не и помагаше. Казваха и да се прибере и да се оправя сама. Минахме през частна болница за раните, но кожния лекар и хирурга казаха, че трябва онколог да ги види. Минахме през Пирогов, където обясниха как да се прави обикновена превръзка на рана - същото беше и в другите болници, които посетихме. Казаха, че това е кожен проблем и че те не могат да ни помогнат.  В същото време лимфата вече не се събираше в ръката и започна да се пълни в корема, но за щастие беше подкожно и не засягаше органите.
Руми се прибра, вече без никаква надежда, но поне от онкологията започнаха да и изписват морфин, така че в този момент Руми вече приемаше Таргин, Оксилан и Морфин. Болката беше много много по-малка, вече нямаше сълзи. Това беше малко успокоение, но сега проблем бяха раните, които ставаха все по-големи. И нищо не помагаше. Руми вече не можеше да се грижи сама за себе си, не можеше да става сама, не можеше да лежи и трябваше да и измислим кресло със специална поставка, за да държи ръката. Последните няколко месеца Руми прекара седнала на кресло - не можем да кажем, че е била лежащо болна, а по-скоро беше седящо болна.
Тогава се обадихме за съвет от нейния хирург, който е запознат с раните и състоянието и, и питахме не може ли вече да я отрежем тази ръка. Това, което ни каза хирургът е, че Руми има рак и то в тежка и напреднала фаза. Ракът от гърдата е избил навън и реално това, което наричаме рани е било рак. Няма начин да се отреже, няма начин да се лекува и трябва да се надяваме Руми да умре бързо, за да не се мъчи.
Ето какво беше състоянието и тогава:

По същото време разбрахме, че има бучка в другата гърда, а по врата и (от болната страна) се бяха появили много топченца.
За месец и половина стигна до това:


В такова състояние си отиде Руми. 
Поне не я болеше накрая - в онкологията казаха, че никога не са изписвали такива силни дози опиати досега. Бяхме извикали друг хирург вкъщи поне да ни каже дали можем да облекчим състоянието с раните. Той видя всички процедури, които извършваме и каза, че правим повече отколкото той би могъл да направи. 

Руми беше весел човек, с голяма усмивка и позитивно настроение - искаме да я запомним по този начин и решихме, че всичко, през което тя мина (въпреки че не можа да се пребори с болестта и съвременната медицина) трябва да бъде използвано в помощ на други хора, които тепърва ще се сблъскат със страха, болниците и безнадежността. 

Трябва да знаете, че има много повече от това, което ни се казва в болницата и което ни се предлага като стандартно лечение и обяснение защо се разболяваме от рак. 
За всичко това ще ви разкажем в следващите постове. 






Лечение след операцията

Руми трябваше да премине през химиотерапия, лъчетерапия и хормонална терапия.


Химиотерапиите бяха 8, а това са схемите за тях:
Оказа се, че някоя от тези химии вдига страшно много кръвната захар и не е добре да се прави на диабетици. Имаше момент, в който Руми беше с кръвна захар 30, при норма 6 и мислеше, че умира. Имаше много дни, в които едва се движеше, имаше разстройство и се чувстваше ужасно. Загуби косата си, но това е нищо в сравнение с всичко друго. След химиотерапията по белега започнаха да се появяват малки топченца - като ориз или перли. Руми отиде на преглед и и казаха, че са кожни лезии. На въпроса какво означава това, тя не получи отговор. Казаха и, че просто не се лекуват и да си продължава лечението. В следващите години тези перлички се появяваха и изчезваха, накрая станаха като плочка около белега. Питахме дали е рак, не получихме отговор. Предположихме, че е рак и се притеснихме да няма разсейки в органите. 
Лечението продължи с лъчетерапия:

Все още не можем да намерим документ за хормоналната терапия, но намерихме анамнеза от ТЕЛК, където има малко информация(поради всички заболявания на Руми, както и последвалите усложнения, тя беше с 80% инвалидност):

Намерихме и бележка от онколога на Руми:

След цялото това лечение, общото състояние на Руми беше добро, но за съжаление още с изписването от болницата след операцията, имаше усложнения, за които лекарите не ви предупреждават.